Спътникови снимки показват странни случки в българските гори - шахматно изсичане, изсичане "на котли", или напълно голи сечища в някои отдалечени райони - като Родопите, Странджа, Стара планина и Сакар. В някои ДГС ги има, в други ги няма. Странна работа... А проверките на извозните билети някак винаги съответстват на позволителните.
С този опит за юридически анализ тук ще се опитаме да дадем обяснение къде се пропуква системата за контрол и кое причинява лошите практики.
Шахматни сечи на котли в Сакар |
Изминаха 8 години след реформата в горския сектор със Закона за горите от 2012 год., започнала по концепция на доц. д-р Георги Костов от ЛТУ (тогава шеф на ДАГ/ИАГ). Време е да видим как приетите нормативни актове се отразяват на горското стопанство и опазването на дървесните ресурси с оглед тяхното дългосрочно използване. Да поясним - "дългосрочно" означава да остане нещо и за после, а не да се изсече всичко в рамките на 2 сезона и после да тръгне ерозия. Освен Закона за горите (ЗГ), ще трябва да видим и подзаконовите нормативни актове, по-специално наредбите за инвентаризация и за планиране, в които подозираме че се корени проблема.
Преди юридическата част, нека видим фактите. Da mihi facta, dabo tibi ius.
Ресурси и данни:
Подробен фактологически анализ може да намерите в тази статия на инж. Атанас Русев, който е известен ГИС-специалист: "Фалшиви данни и проверки на институциите прикриват мащабното изсичане на горите в Родопите!" В материала може да видите множество снимки на сечи, спътникови снимки от различни периоди и данни от проверки на конкретни позволителни за сечи.
Схема на сечите от доклада на инж. Атанас Русев |
Сами обаче може да направите проверка на позволителните за даден район в ето този полезен сайт, направен от WWF-България, ето тук: gis.wwf.bg. Сайтът е правен по програмата за защита на старите гори в България на ВВФ-България, с помощта на Trimble-БГК. Отваря се удобно на мобилни устройства и позволява справки на място, докато сте на терен.
Фейсбук постове със снимки може да видите тук: https://www.facebook.com/groups/zelenite/permalink/10158360957899857/
Лоши практики:
Отделно, проведохме допитване до няколко горски, вкл. от ЮЦДП, ЮИДП и ЮЗДП, и според всички проблемът идва от две лоши практики и от затворения кръг между двете:
1.) Първата е от София, от ИАГ, където правят планове за сеч по райони (ЛУП и други), обаче планьорите не ходят на оглед по подотделите, а смятат на книга колко кубика дървета растат в даден подотдел (от инвентаризациите по чл. 7 от ЗГ); обаче на терен няма толкова дървета реално (било зарад бракониерство, било зарад суша, вредител или болест); и сега, като издават позволителните за сеч на фирмите, изчисляват % за сеч спрямо несъществуващи завишени кубици в даден подотдел; често разрешените кубици за изнасяне от подотдела са всичките растящи в тоя подотдел или то въобще няма толкова на терен.
2.) Втората лоша практика е по места, когато контролът е минимален в дадено ДГС (най-ниското звено). Проверяват на фирмата само колко кубика изнася от подотдела (превозен билет) и те често са в рамките на позволителното. Обаче на терен се надхвърля разрешения % за сеч, но това не се проверява. Често, когато подотдела няма толкова кубици, колкото са им разрешили да секат и изнесат, секат от съседния, така лекичко. Получават голи сечи или хаотични сечи.
(Обновено:) Според анализа на Руси Донев и Атанас Чобанов в сайта Bird.bg, системата за контрол на ИАГ не може да "хване" неъответствие на превозните билети с позволителното за сеч. Нещо повече, ИАГ твърде често издава превозни билети за по-голяма кубатура от позволителното за сеч и няма контролен механизъм да се хване това разминаване.
Затвореният кръг:
Фирмите като изсекат на голо или почти на голо цял подотдел, или като "краднат" от съседния, това не се отразява от планьорите на ИАГ в София; тия продължават да си водят на книга, че са останали еди-колко си кубика живи дървета, а пък то реално на терен няма такива. А именно инвентаризацията на наличните дървета в район е основата на "горскостопанските планове и програми" по чл. 9, ал. 1 т. 3 от ЗГ (ЛУП), и съответно планирането на дърводобива не може да се отклонява от инвентаризацията, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗГ. И следващия сезон отново планират много кубици добив от дадени райони, игнорирайки, че е на терен ги няма, понеже, видите ли, на хартия ги има. И стигаме отново до проблем 1.), но вече задълбочен. Дяволски кръг.
Съвестни горски в някои райони се опитват да компенсират тоя системен проблем с повишен контрол и да разбият дяволския крът - но това им струва доста усилия и гориво, тъй като не са длъжни да го правят, просто работят повече на добра воля. Например, да следят дали фирмата не е сякла от съседния подотдел, за където няма позволително. Или, дали дърводобивната фирма не е сякла по неправилна методика в подотдела, за който има позволително (примерно, сеч "на котли" не е правилен метод, освен в редки случаи на болест). Не може обаче да се състави акт за изнасяне на повече кубици дървен материал от подотдела, когато това съответства на превозния билет, дори и в случаи на голи сечи (санкцията би "паднала" в съда при обжалване от страна на дърводобивната фирма).
Не навсякъде обаче може да разчитаме на съвестни и свръх-активни горски служители, които са готови да рискуват работата и здравето си като работят повече. На много места контролът е проформа. Конкретни данни за проформа проверки и затваряне на очите от страна на контролните органи може да намерите в изследването на инж. Атанас Русев: "Фалшиви данни и проверки на институциите прикриват мащабното изсичане на горите в Родопите!"
Отделно, че ДГС-тата в райони ДПС имат най-занижен контрол, то се знае, щото там случайни хора няма, фирмите са на ДПС и началниците на ДГС и те са от ДПС, все пак ДПС управлява тая държава от 2014 година насам. Имаме данни за конкретни назначения, но това е дълга тема и предмет на отделно изследване...
Инвентаризация веднъж на 10 години
Добре, не може ли планьорите в ИАГ да актуализират дървесната наличност в подотделите? Ами не може. Не може, тъй като наредбата на МЗХ постановява актуализацията да се извършва веднъж на 10 години. Ни повече, ни по-малко. Десет години. Ето вижте:
Чл. 3 (2) Инвентаризация на горските територии в отделните горски териториални единици се извършва през 10 години и е със срок на действие до утвърждаване на следващата.
(Наредба № 18/2015 за инвентаризация и планиране в горските територии)
На практика това означава, че дори да искат, планьорите на ИАГ не могат да обновяват инвентаризациите (чл. 39, ал. 7 от наредбата). Нямат право, забранено им е. Колкото и абсурдно да ви изглежда, именно това означават думите "...и е със срок на действие до утвърждаване на следващата." Значи, докато не се направи следващата инвентаризация след 10 години, планьорите на ИАГ нямат право актуализират инвентаризацията. Дори да имат сигнал от своите колеги от ДГП/ДГС за недостатъчно дървета на терен, пак не могат. Дори да имат оплакване от дърводобивна фирма, че на терен липсват кубиците, за които им е издадено позволително и за които са си платили такси - пак не могат.
Нещо повече, изрично пише, че актуализиране на инвентаризацията преди изтичане на нейния 10-годишен срок е възможно само при "природни бедствия". Това е т. нар. "извънредна инвентаризация", съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата. Не е позволена в никакви други случаи.
Предвидена е възможност за ДГС да предложат актуализация и при "фактическа грешка" по реда на чл. 40, ал. 1, предл. II-ро от наредбата. Проблемът тук е, че това просто не се прави. Отделно, в тоя случай "фактическа грешка" се коригира само при първоначалната инвентаризация. Тук отново не попадат последващи изменения в обема дървесина с времето, настъпили след изготвяне на инвентаризацията. Например, намаляне брой дървета поради суша, болести и ведители, бракониерство или нарушение на позволителните от страна на дърводобивните фирми, настъпили предходната година, например.
Текущи проверки и обновяване - няма!
Последващи проверки на терен не са предвидени след приемане на инвентаризациите на наличните дървета в подотделите. По този начин, в промеждутъка от приемането на инвентаризациято до изтичането на нейният 10-годишен срок не се очакват проверки на терен от ИАГ.
Отделно, когато най-сетне изминат тия пусти 10 години и дойде време за обновяване на инвентаризациите за даден подотдел в горска територия, за планьорите на ИАГ няма задължение да посетят на място и установят наличните дървета с проверки на терен. Просто се отправя ново предложение за инвентаризация от частните фирми, вписани като проектанти за горско стопанство в регистъра по чл. 233, ал. 1 от ЗГ и се прави нова инвентаризация наново.
Установяване на терен - само при първоначална инвентаризация
Проверки на терен са предвидени само при първоначалното одобряване на инвентаризацията от ИАГ, т.е. в началото на 10-годишния период. След като инвентаризаторите предложат своя проект за инвентаризация, преди неговото окончателно одобрение, комисия от ИАГ може да посети подотделите на терен и да свери с предложеното (чл. 38 от наредбата). Това всъщност се случва преди самото одобряване на инвентаризацията. Веднъж одобрена една инвентаризация, няма възможност за нейното актуализиране чрез теренни данни.
Освен това, на терен ходят частни фирми, които са избрани от ИАГ да извършат инвентаризацията за даден район (по чл. 14 и сл. от ЗГ, вписана в регистъра по чл. 233, ал. 1 от ЗГ). Това, че са частници, не е проблем за нас, тъй като вписаните като проектанти частници нямат интерес да завишават количеството дървета и жива дървесина (в кубици) за даден подотделн - дори напротив. Това, което частният инвентаризатор обаче би имал интерес да изклинчи, е да си спести ходенето на място, а вместо това да наплюнчи молива, да се почеше по главата и да си измисли някакви цифри, на базата на математически модели и "теоретичен прираст". Така че, истинският проблем е доколко ИАГ и контролира избраните частни инвентаризатори наистина правят оглед на терен.
Съгласно Приложение № 8 към наредбата "Методи за таксиране на насажденията" прирастът и измененията в дърветата и в обема дървесина се определят с математически формули и коефициенти. Макар предложението за инвентаризация на проектантската фирма да подлежи на проверка от държавна комисия към ИАГ по чл. 38 от наредбата, тези сверки отново са чисто математически, по теоретични модели като формулата на Шнайдер за прираста, формулата на Битерлих за стълбния запас и др. под.
Проверки на място се правят единствено по т. нар. "извадков" принцип - на приозволен принцип се избира "извадка" от подотделите, за които се предлага новата инвентаризация, преди нейното одобрение от ИАГ. При контролни проверки обаче извадката е в съотношение 10 към 1000, а това прави ок. ~10 промила или ок. ~1% от площите в предложението за инвентаризация, отправено от проектанта до ИАГ. Например, ако предложената инвентаризация засяга 1000 дка, контролната проверка на място от държавна комисия към ИАГ по чл. 38 от наредбата ще засегне само 10 дка.
Какво се случва обаче, когато държавната комисия установи неточност на инвентаризацията с контролата по чл. 38 от наредбата? Например, ако в тия "извадкови" 10 дка от нашия пример се установят неточности и "стъкмистика" за 4 от тях? Очаквате това да покаже 40% неточност на цялата предложена инвентаризация? А при такава висока неточност, цялата инвентаризация трябва да се пише сбъркана и да не се приеме от ИАГ, нали? Звучи разумно, нали така? Ами, не сте познали! Вместо това, ИАГ кара проектанта да повтори инвентаризацията само за тия сбъркани 4 дка, или за 0,4% от предложената инвентаризация, въпреки, че контролната проверка на извадката показва 40% грешка. Това е практиката. Вместо да се върне цялата инвентаризация за цялостно преправяне, се изисква корекция само на установените пропуски. При 40% грешка и стъкмистика в нашия пример - ИАГ постановява само 0,4% поправка. Съжаляваме, но това е положението.
Сигнали и предложения за подобряване на контролните проверки по чл. 38 от наредбата вече са отправяни от WWF-България, и дори от Лесо-техническия университет (ЛТУ), където впрочем шеф на катедра Лесовъдство в момента е авторът на концепцията за горска реформа - доц. д-р Георги Костов. Въпреки възраженията от такова високо авторитетно ниво, ИАГ все още не променя практиката си по изработка и одобряване на инвентаризациите на нашите гори. Сякаш нарочно...
(Обновено: по идея на читател) Аеро-фото снимки
Читател на този материал ни запита - Защо не се използва аеро-фотография? И наисина, семолетните и дори спътникови снимки са широко застъпени в Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), когато проверяват засетите площи и пасищата при изплащане на субсидиите за земеделие на ЕС. А също като ИАГ, и ДФЗ е под шапката на същото министерство МЗХ, значи са колеги. В България вече имаме достатъчно опит с подобен тип контрол, а тук проблемът е същият - самолетните снимки излизат по-евтино и биха дали по-добър контрол за наличните на терен дървета (или липсата им). По света са разработени методики и за разчитане на аеро-фотограметрия за целите на горското стопанство - пример тук и тук.
Африка е малко по-напред от България. Африканците използват специализирания спътник GLAD. Само малко са по-напред технологично от нас, ето вижте: Африка използва сателитен мониторинг за намаляване на обезлесяването
(Обновено: по идея на инж. Тома Белев) Лазерна инвентаризация
По света вече използват лазерни технологии за инвентаризация на горските масиви. Насоката ни е дадена от инж. Тома Белев, преподавател по горско стопанство и екология в НБУ (преди в ЛТУ), бивш директор на ПП "Витоша", предедател на "Асоциация на парковете в България" и сега общински съветник в Столичния общински съвет.Първата лазерна ттехнология е т. нар. "ЛиДАР" или лазерен радар - използва се за анализиране на цял дървесен масив от въздуха. Повече подробности и технически детайли - тук и тук, а кратко въведение има тук.
Втората технология е т. нар. "лазерна рулетка", с която се оборутват инвентаризаторите на терен. Лазерът спестява обход и време при посещения на терен, тъй като по-бързо и без обикаляне могат да се заснемат диаметрите на стволовете и разстоянието между дърветата в даден подотдел - виж тук и тук като пример
Няма коментари:
Публикуване на коментар