Една от най-тъжните статистики, които
България оглавява е тази по брой на изгубени дела в Съда за Правата на Човека в
Страсбург. Макар че отделните случаи отдавна вече не се превръщат в скандал, и
децата знаят че страната е редовно осъждана да плаща солидни глоби. И децата
знаят също, че причината за това най-често е в българските съдии – не защото
съдиите са по-немарливи от останалите магистрати или полицията, не са – просто
защото съдът е последната национална институция, която може да коригира
извършеното нарушение. Разбира се, когато полицията пребие или застреля някой
„криминално проявен” заподозрян, виновни за това са полицаите и техните
началници. Но когато България е осъдена да прати обезщетение на пребития, за
това вече са виновни магистратите, които не са преследвали и наказали прекия
извършител. Това е азбучна истина, която се научава във втори курс на
юридическите факултети.
За съжаление обаче, за редица българскисъдии този принцип е останал непознат и вместо да прилагат закона те съдействатна МВР в провеждането на „наказателната политика” и се гордеят, когато бъдатпохвалени за това от висшето политическо ръководство на държавата.
И ако до скоро Съдът в Страсбург беше
единствения, който може да ни глобява, от 2007г. България е член на Европейския
съюз и, по признание на земеделския министър, скоро можем да очакваме и първото
дело срещу страната в Съда на Европейския Съюз в Люксембург. Съвсем наскоро
България загуби дело за неприлагането на международното екологично
законодателство в Комитета по прилагането на Орхуската конвенция, който е
своеобразен квази-съдебен орган към ООН. (Делото беше водено от Зелени адвокати за системно нарушаване на Орхуската конвенция от административните съдилища в делата по ЗУТ). В условията на глобализация, решенията на такива наднационални
правозащитни органи са все по-важни, и незачитането им от редица съдии е
правно, а и финансово, недопустимо.
Проблемът е трудно решим, и макар че
всички демократични правителства приоритетно реформират съдебната система и МВР,
липсите в образованието на някои несменяеми магистрати няма как да бъде
компенсирана. Влезли в сила решения на последна инстанция също няма как да бъда
отменени, нито пък магистратите мога да бъдат санкционирани за това как са
решили едно или друго конкретно дело. (Последното е важно ако не искаме
съдебната власт да бъде не особено важно подразделение на изпълнителната).
Ситуацията обаче съвсем не е без изход – в България има един конкретен
конституционен орган, в който е концентрирана цялата власт да повишава магистратите. Висшият съдебен съвет (ВСС)
може и е длъжен при кадровите си решения да се съобразява професионалните и
моралните качества на кандидатите. Той може да заяви политика на нулева
толерантност към магистрати незачели европейското право, и със своите кадрови
решения да даде сигнал какви са професионалните качества които съдиите трябва
да притежават. За един съдия най-важно качество е тя или той да знае закона и
да го прилага безпристрастно. Да знае закона означава да знае не само
Наказателния кодекс от 1968г. но и цялата действаща нормативна уредба,
включително и международните и европейски норми. Последните не са някакво
пожелание на идеалисти или бюрократи, а по силата на Конституцията са
неотменима част от националното право. Парадоксално е, че България е
санкционирана от международните правозащитни органи заради нарушения на
българското право извършвани от български магистрати.
Затова Зелените адвокати се
присъединяваме към призива на колеги от други организации към ВСС с изричен
документ да направи своя политика издигането (в длъжност и на място в ранг)
само на съдии и магистрати, чиито действия или бездействия не са довели до
санкции за България. В допълнение предлагаме на ВСС да създаде прозрачна система
за отчитане на такива действия и да предоставя на обществеността редовни
доклади, в които да се посочва кои съдилища са довели до санкции за страната и
колко е струвала на страната тяхната „политика.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар