За гражданското общество и други абстракции

Капитал излезе с обзор на кампанията срещу поправките в Закона за горите и масовите протести: 

Пробив в Матрицата: Защо протестите срещу Закона за горите стреснаха статуквото Вътре за пореден път намираме разни абстракции: някакви абстрактни протестиращи, някакво абстрактно т. нар. "гражданско общество" (с извинение за кухото клише), някакви абстрактни "организации", още по абстрактни  природозащитници. 

Безвъзвратно изостанали от събитията политолози изпълзяха от дупките си, за да се упражняват върху подобни абстракции, демонстрирайки висш интелект и пълно непознаване на новата социална група от образовани и активни млади хора, фанатично предани на каузата за опазване на околната среда. Защото са млади, защото ще доживеят екологичните катастрофи на бъдещето, защото мислят за неродените си или съвсем малки деца, за разлика от поостарелите, но непомъдрели професионалисти по кибичене и кръчмарска раздумка по медиите, наричащи себе си с гордите наименования "политолози" и "социолози" и "преподаватели". 

С други думи, изправени сме пред поколенческа пропаст. Или още пълно разминаване между поколенията. Отново. 

Обзорът на Капитал е изграден върху академичната слепота на четирима кибици: двама политолози (Васил Гарнизов и Евгений Дайнов) и двама социолози (Антоний Гълъбов и Боряна Димитрова). 


Нека разкрием на влъхвите политолози някои уроци от кампанията по Закона за горите: 

• гражданското общество не самоцел, а просто наше средство; 
• протестите и те са поредното средство, а не самоцелно парти; 
• нередовните внезапни протести са конфликтни, не особено пацифистки и така не особено "еко", но пък еxitus acta probat; 
• нашата кампания е deja vu, вече е правена и съвсем не е първата при използване средствата на гражданската активност: припомняме Натура 2000 през 2006-2007; Странджа 2007; Иракли 2007-2010; Рила 2009-2010 (неуспешна); заменките 2008-2009 и пак Закона за горите 2009;   
• ние сме конкретни хора, познаваме се по лице от 5 години, от протестите, от почистванията на Пирин, от работилниците за кроене на чанти от винили, от рециклирането на отпадъци в изкуство, от перма-култура фермите, от био-семинарите, от ВЕИ-срещите, от направи-си-сам-еко-къща демонстрациите, от работата с децата, от многото странни за влъхвите активности, за които не сте и чели в академичните томове; 
• нито сме "спонтанни", нито импулсивни; ние сме концентрирани върху целите си, координирани и планирани, разнообразните методи се допълват в една комплексна схема; 
• нашата кауза са горите; нашата кауза е Природата; нека политолозите не ни окичват с други каузи, които те самите не са посмели да защитят цели 22 години; 
• престанете да ни говорите за Държавата, какво ни била длъжна и прочее глупости; няма държава, има чиновници; няма власт, има конкретни политици; няма статукво, има общество; ако за нещо държавата ни е останала длъжна, то е защото не са ни подкрепили тогава (Рила, Камчийски пясъци); 
• не ни е цел да илюстрираме на политолозите лелеяното гражданско общество; нека не ни натрапват неуспехите на онова поколение; нека интелектуалците не се вкопчват в поредния наш успех; не искаме да сме тяхната надежда; намерете си вашата кауза, направете си план, защитавайте си я, успейте с нея; някои от нас може би ще се включат ;) 

Моят коментар към материала в Капитал: 

Каква е тая крайно погрешна теза на застаряващите политолози, които нямат как нито да разберат, нито да предвидят ставащото: нямало било гражданско застъпничество, липсвало звено някакво в диалога с властта. Хах, дори има едно крайно скандално изречение: "...гражданите също рядко използват всички инструменти за влияние върху взимането на решения."  

Протестирам !!!  

За тия 6 месеца се счупих от бачкане: писане на становища, на законодателни текстове, на юридически обосновки, информиране на хората, текстове за интернета, за медиите, презентации по университети, по аули, кафета, чайни, скиорски сбирки, планинарски фестивали и какво ли не.  

Ходих 5 пъти в МЗХ и в Парламента, експертни срещи, политически срещи, прекъсвах, взимах думата, разяснявах, плаших с ЕС и ЕК, плаших с наказателни процедури за неказонна държавна помощ, плаших с дела, плаших ги с протести, директно им казах какво ще стане по улиците, ако минат тия поправки (и то стана ;) ).  

И не бях само аз. Имаше армия от експерти, активисти, ентусиасти, които правиха същото.  

Това, че традиционните медии, в това число и Капитал, не са отразили усилията ни, си е техен проблем. Те губят читатели. Те губят доверие. Те го загубиха.  

Хората ни разбраха. Достатъчно. Видя се на улицата ;)