вторник, 27 ноември 2012 г.

Зелените адвокати се присъединяват към призива на колеги към ВСС да взема предвид решенията на ЕКПЧ в кадровите си решения



Една от най-тъжните статистики, които България оглавява е тази по брой на изгубени дела в Съда за Правата на Човека в Страсбург. Макар че отделните случаи отдавна вече не се превръщат в скандал, и децата знаят че страната е редовно осъждана да плаща солидни глоби. И децата знаят също, че причината за това най-често е в българските съдии – не защото съдиите са по-немарливи от останалите магистрати или полицията, не са – просто защото съдът е последната национална институция, която може да коригира извършеното нарушение. Разбира се, когато полицията пребие или застреля някой „криминално проявен” заподозрян, виновни за това са полицаите и техните началници. Но когато България е осъдена да прати обезщетение на пребития, за това вече са виновни магистратите, които не са преследвали и наказали прекия извършител. Това е азбучна истина, която се научава във втори курс на юридическите факултети.

И ако до скоро Съдът в Страсбург беше единствения, който може да ни глобява, от 2007г. България е член на Европейския съюз и, по признание на земеделския министър, скоро можем да очакваме и първото дело срещу страната в Съда на Европейския Съюз в Люксембург. Съвсем наскоро България загуби дело за неприлагането на международното екологично законодателство в Комитета по прилагането на Орхуската конвенция, който е своеобразен квази-съдебен орган към ООН. (Делото беше водено от Зелени адвокати за системно нарушаване на Орхуската конвенция от административните съдилища в делата по ЗУТ). В условията на глобализация, решенията на такива наднационални правозащитни органи са все по-важни, и незачитането им от редица съдии е правно, а и финансово, недопустимо.
Проблемът е трудно решим, и макар че всички демократични правителства приоритетно реформират съдебната система и МВР, липсите в образованието на някои несменяеми магистрати няма как да бъде компенсирана. Влезли в сила решения на последна инстанция също няма как да бъда отменени, нито пък магистратите мога да бъдат санкционирани за това как са решили едно или друго конкретно дело. (Последното е важно ако не искаме съдебната власт да бъде не особено важно подразделение на изпълнителната). Ситуацията обаче съвсем не е без изход – в България има един конкретен конституционен орган, в който е концентрирана цялата власт да повишава магистратите. Висшият съдебен съвет (ВСС) може и е длъжен при кадровите си решения да се съобразява професионалните и моралните качества на кандидатите. Той може да заяви политика на нулева толерантност към магистрати незачели европейското право, и със своите кадрови решения да даде сигнал какви са професионалните качества които съдиите трябва да притежават. За един съдия най-важно качество е тя или той да знае закона и да го прилага безпристрастно. Да знае закона означава да знае не само Наказателния кодекс от 1968г. но и цялата действаща нормативна уредба, включително и международните и европейски норми. Последните не са някакво пожелание на идеалисти или бюрократи, а по силата на Конституцията са неотменима част от националното право. Парадоксално е, че България е санкционирана от международните правозащитни органи заради нарушения на българското право извършвани от български магистрати.
Затова Зелените адвокати се присъединяваме към призива на колеги от други организации към ВСС с изричен документ да направи своя политика издигането (в длъжност и на място в ранг) само на съдии и магистрати, чиито действия или бездействия не са довели до санкции за България. В допълнение предлагаме на ВСС да създаде прозрачна система за отчитане на такива действия и да предоставя на обществеността редовни доклади, в които да се посочва кои съдилища са довели до санкции за страната и колко е струвала на страната тяхната „политика.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар