Съдът: Сеч на дървета по бреговете на реките е забранена от закона

С нов съдебен прецедент от 2020 г. - сеч на дървета по бреговете на реките е напълно забранена от закона. Съдът предоставя се стриктно тълкуване на разпоредбите на Закона за водите (ЗВ), като приема наличие на пълна забрана за сеч на крайбрежна растителност и дървета по бреговете на реките. Прецедентен характер обаче има и тълкуването на съда каква е целта на закона. А именно, целта на забраната е именно брегоукрепване чрез запазване на "естествената крайбрежна растителност". 

Става дума за Решение № 7231от 14.12.2020 г. АССГ  по адм. д. № адм. дело № 10353/2019 год. II отд., 25 състав. По делото Риболовен клуб "Балканка" обжалва разрешително за сеч и прочистване на крайбрежна растителност, издадено от Басейновата дирекция в Плевен. Решението влязло в сила. 

Сеч на 50% от здравите дървета по брега

Разрешителното на БД "Дунавски район", Плевен е обжалвано е само в частта, разрешаваща сеч по бреговете на реката: 

"В участъците от бреговете с плътна растителност да се извърши разреждане, като се запазят приблизително 50% от наличните здрави дървета..." 

Нали разбирате, запазване на 50% от здравите дървета = е равно на сеч на останалите 50% от "наличните здрави дървета, независимо от диаметъра им". 

Мотивите на съда: 

АССГ предоставя приносно тълкуване на закона в три посоки: 

• Чл. 140, ал. 3 от ЗВ съдържа изчерпателно изброяване (numerus clausus) на позволените дейности по поддържане проводимостта на речните легла. А сечта по бреговете и заливните тераси не присъства в това изброяване;  
• В чл.143, т.1 ЗВ е налице изрична забрана за нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици; 
• Целта на тези две разпоредби (или "целта на закона" по АПК) е защита от вредното въздействие на водите. Или с други думи, според законодателя именно естественото русло и естествената растителност представляват най-доброто брегоукрепване. 

Екологичните вреди

Прочистванията на коритата на реките не само не намалят рискът от наводнения, ами го увеличават. Когато увеличиш "проводимостта" на речното корито в един участък, ти увеличаваш скоростта на течението в този участък и само преместваш бъдещото наводнение надолу по течението, в следващия непосредствено участък по реката. По целият свят се отказват от подобни мерки за борба с наводненията. 

Особено скандално е посягането на растителността по бреговете и по заливаемите тераси. И според науката хидрогеология, и според науката екология, именно тази растителност задържа бреговете и е най-доброто възможно брегоукрепване, по-добро (и по-евтино) от бетона. 

По отношение целта на закона и в частност на разпоредбите на чл. 140 и чл. 143 от ЗВ съдът приема, че волята на законодателя съвпада с тази теза - опазването на естествения характер на крайбрежната растителност е най-добрият начин за брегоукрепване. 

Къде е далаверата? 

Далаверата тук е двойна, хем държавният чиновник гуши едно "ресто", хем частникът не остава с празни ръце - получава ценна дървесина. Доста масова практика напоследък. Ето как става: 

1. Първо, Директорът на Байсенова дирекция "Дунавски район" в Плевен (сега министър) ще усвои едни пари от бюджета; обаче стойността на тая обществена поръчка многократно надвишава разходите на частника, затова частникът "Климатроник" ще се отплати на чиновника със заплащане на "ресто"; стандартното "ресто" при управлението на късния ГЕРБ е 30% от брутната стойност на обществената поръчка; за частника остават останалите пари, с които да си покрие разходите по прочистването; 
2. Второ, частникът остава с твърде малко горница, след като плати на чиновника това "ресто". Лошо... Именно затова в проекта са заложили 100 % изсичане на дървесината по бреговете на реката (намалени от РИОСВ на 50%), за да може "Климатроник" и те да захлебят нещо. Това са здрави масивни дървета покрай р. Янтра, които носят добра цена след продажба. 

Това е единственото обяснение на два супер странни факта по тая обществена поръчка. Защо изпълнител е фирма за климатици без никакъв опит в изкопни дейности по реки или в дърводобив? Или пък защо първо посягат на дърветата по бреговете и почти не чистят нищо вътре в коритото на р. Янтра? 

Надявам се, няма наивници, които да вярват на "констатациите" на "комисията" от Басейнова дирекция, че, видите ли, "проводимостта на реката е намалена". Директорът на Байсенова дирекция "Дунавски район" в Плевен просто е искал да усвои едни пари по обществено поръчка за "прочистване" коритото на реката и да получи малко "ресто". Реалните констатации са правени от частната фирма "Климатроник", които са хвърлили око на една хубава дървесина покрай реката, дето лесно може да се продаде и струва добри пари и така де се компенсират за върнатото "ресто". 

Нови далавери за спиране

Този тип далавери зачестиха през последната година, тъй като предлагат лесен начин за "усвояване" на едни пари и връщане на "ресто" към висши държавни чиновници. Изброявам по-скандалните случаи, където точат брадвата за сеч на дърветата по бреговете и заливаемите тераси: 

• р. Марица при Пловдив - обл. управител на Пловдивска област; 
• р. Марица при Харманли, Свиленград и ГКПП Кап. Андреево - обл. управител на Хасковска област; 
• р. Искър при София (ново) - кметът на СО Йорданка Фандъкова.