Да съдим държавата за унищожаването на националната собственост Рила ?

Получихме наскоро от Натура майл-листа едно писмо с въпроси и с едно много полезно наблюдение - че в Рила освен всичко друго инвеститорът нарушава НАШЕТО право на собственост:

Може ли да заведем жалба до Европейския съд за правата на човека срещу държавата в лицето на администрацията, примерно по Член 1 от допълненията към конвенцията, а именно Защита на собствеността: Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Рила, на икономически език, е публично благо, т.е. никой не може да отнема правото на друг. Нещо, което вече направи община Сапарева баня като прехвърли 20 декара от парка към общинската собственост.

Какви са възможностите ни като граждани и НПО организации да съдим община Сапарева Баня, Рила спорт за нарушаване на 9-те закона, които нарушават??? Очевидно прокуратурата блее и бездейства, за което може да се съди държавата в Страстбург?

Може да поразширим идейката и да пращаме жалби до всички институции - прокуратура, МС, различните министерства и да им се оплакваме първо от едната, после от другата, че не са си свършили работата и т. н. С една дума: да ги спамим и да затрупаме администрациите им с работа. И аз не съм юрист, та ако се прегърне идеята, ще съм благодарен да видя някакъв юридически алгоритъм за спам на държавна администрация :) . И най-накрая 7 500 000 жалби от български граждани да се депозират в Страсбург :)

Отговорът е, че за съжаление точно в Страсбург възможностите да съдим държавата за Рила клонят към нулата.

Рила на икономически език е наистина публично благо, но за опазването му трябва да се грижи тъкмо държавата, която в нашия случай си има демократично избрано правителство. Това че НИЕ сме си избрали (или сме допуснали да се избере!) калпаво правителство си е наш проблем и не може Страсбург да ни го реши.

Европейската конвенция за правата на ЧОВЕКА пази само индивидуалната собственост на отделните граждани, защото държавата/обществото може да реши да жертва някое отделен човек, или някое малцинство заради мнозинството. Няма как международна институция обаче да пази цялото общество (или в случая обществената собственост) от собствената му държава.

В Люксембургския съд нещата са малко по достъпни, доколкото нашето биоразнообразие е не само наше си публично благо, а и европейско такова. Затова европейските граждани, които нямат възможност да влияят на българското правителство чрез демократичния политически процес, имат възможност да му въздействат чрез Комисията и евентуално чрез съда в Люксембург. Но и тук възможностите са ограничени, защото древната мъдрост казва ЕС помага, но в кошара не вкарва :-)

Обърнете внимание обаче, че в други случаи се противопоставят права на собственици (да строят каквото си искат) срещу природа и даже ни представят за някакви нови комунисти... В случая с Рила обаче пейзажа е толкова оплескан, че дори и собственическите аргументи са на наша страна - Националния парк е държавна, не частна собственост, в която са се настанили някакви нахалници, които си строят лифт. Има няколко абсолютно безпорни неща: 1. Нито Рила Спорт, нито който и да било, е получавал концесия да строи или ползва лифт в парк Рила (в Пирин нещата са малко по-законни, Юлен си имат концесия, друг е въпроса дали и колко си плащат за нея); 2. По-голямата част от лифта се строи в границите на парка 3. Според Закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и на постройката. Следователно лифта ще бъде построен в държавна земя и ще бъде държавна собственост. Аз лично ще черпя човека, който ми отговори на какво основание Славейко Стайков ще къса билетчета за тоя държавен лифт и докога ще може да го прави...

Та с една дума тук става дума не за балансиране на право на собственост (защитено от чл.17 от Конституцията) срещу право на чиста природа (чл.15 от Конституцията), какъвто е случая в Иракли например, а за нарушение и на двете права без никакво правно основание зна инвеститора. Все едно да се настаня в сградата на МОСВ например (също публична държавна собственост като парка) и да си отворя там адвокатската кантора, като се позовавам на разрешително от столична община (единственият формално читав документ на Рила Спорт е строителното им разрешително, издадено от община Сапарева баня)! Забавното е, че според Наказателния кодекс има само кражба на движими вещи, защото на никой не му е хрумнало, че някой ден в милата ни родина ще почнат да се крадат и цели паркове!