Здравейте,
Търся вашето съдействие във връзка с поредното безобразно посегателство срещу българската природа.В края на миналата година на около два километра по пътя за с. Боженци (между махалите Черневци и Трапесковци) върху десетина декара гора започна строеж. В началото всичко изглеждаше нормално, с изключение на това, че и в този случай, както в много други, гората падна жертва на бизнеса. По-късно, в началото на лятото обаче, строежът изведнъж се разрасна, като в момента заема няколко десетки декара, ако не и повече. Тотално бе променена конфигурацията на терена, булдозерите изкопаха огромно количество скали и пръст. Пораженията върху гората вече са невероятни!!! Допускам, че както много подобни строежи, включително и тези, изникнали на самата плажна ивица по Черноморието, и този има редовни строителни книжа. Само за сведение, въпросния строеж се гради на територията на кметство Донино, където районен кмет е Вася Михайлова. Най-лошото в цялата история обаче е, че както отсечените дървета, така и изкопаната пръст се изхвърлят в дерето, което се намира в непосредствена близост до строежа и в може би изоставена овощна градина в края на Черневци. Става дума за огромни количества изкопни отпадъци! И всичко това на фона на наводненията и жертвите, дадени и през последните дни заради нехайство и престъпна немарливост. От седмица насам, самосвалите със скални отломки и пръст вече изсипват товара си и в гората, непосредствено край пътя за Боженци, както и в самото начало на махалата Трапесковци. Вероятно инвеститорът на обекта спестява по този начин доста пари от транспортни разходи, но това е абсолютно безобразие, още повече в туристически район, на два км. от Боженци, което е паметник на архитектурата. Моля ви да се намесите, ако е възможно да спрем това безобразие, което вече така или иначе е факт!Поздрави!ПП Мога да изпратя снимки и видео от мястото, така, както изглаждаше в средата на август.
Здравейте г-н П.,
Първо: благодаря за загрижеността ви!
Второ: малко инфо тъкмо за строежите може да прочетете на нашия блог. Много е вероятно строителните книжа на инвеститора да не са изрядни дори и от формална гледна точка.
Трето: това което трябва да направите и става лесно е да подадете сигнал до Районна Дирекция за Национален Строителен Надзор (районна ДНСК), предполагам че компетентна в случая е Габровската , която е на адрес:
Габрово 5300 пл. Възраждане № 3 п.к. 145 тел. 066 801 371, факс 066 801 368 инж. Николай Аврамов
Можете да попълните жалбата (изтеглете я от тук ww.dnsk.mrrb.government.bg/default.asp?r=13&m=172) и да я изпратите, а най добре ако я внесете лично в деловодството, и освен това искате да говорите със посочения инженер Аврамов.
още инфо по въпроса може да видите тук:
http://www.dnsk.mrrb.government.bg/default.asp?r=13&m=171
Най-добре освен вас да организирате още 10-тина човека, които също да подадат жалба - колкото повече шум се вдига , толкова по-вероятно е от строителния надзор да се принудят да се размърдат, и толкова по трудно/скъпо ще бъде евентуално да бъдат „приспани”.
Имайте предвид, че те може и да не са разбрали за строежа - макар че официално получават всяко строително разрешение, ако строежа е без такова , няма как да разберат , освен чрез вас. Всъщност дори и да има строително разрешение, те получават купища решения от цяла габровска област и може и да не са забелязали че този е насред гората.
Дори и строежа да е с формално изрядни документи, ДНСК трябва да следи и за фактическите нарушения, каквото е в случая това с изхвърлянето на боклуците. Ако подадете сигнала те със сигурност ще трябва да направят поне две неща:
1. ще проверят и ще ви кажат дали документацията е ОК
2. ще проверят фактическото положение, дали не нарушава документацията - освен боклуците, някои неразрешен етаж примерно :-)
Ако не друго инвеститорът ще бъде вероятно глобен, дори и да е символичен размер, все някакъв ефект ще има.
Какъвто и да е резултата от проверката, пишете до местните медии - ако в района няма твърде много конкурентни събития, вероятно ще публикуват нещо по въпроса, а никoй чиновник (от собствен опит го зная) не иска да чете за себе си във вестниците, така че ще се стреснат и ще свършат нещо полезно.
Четвърто: ако се притеснявате че бюрокрацията е корумпирана и неефективна, и всичко туй са напразни усилия, не е точно така - в случая разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а вие ще се оплачете във ДНСК, които са към министерство на регионалното развитие, т.е. нямат нищо общо. Дори и инвеститорът да е „купил” някой в местната власт, не е купил рДНСК, най-малкото защото до момента не му се е налагало :-)
Така че успех!
Пето: Някой в mail list-а ви беше насочил да подавате сигнал до съда и прокуратурата. 'Сигнал' до съда не може да се подава, а до прокуратурата засега нямаме какво да им кажем - според резултатите от проверката на ДНСК обаче може и да изскочи нещо за тях, но засега не знаем за извършването на престъпление, нито за незаконен акт на администрацията (само за тези 2 неща можем да сезираме прокуратурата)л Противно на общоприетото мнение, прокуратурата може да свърши и полезна за нашата кауза работа, но трябва да се захрани с много подробна информация, сдъвкана в подходяща за тях форма, щото нямат време сами да се размърдат да си съберат информацията хората....
Ако архитектурния резерват е засегнат ПРЯКО, може да се сигнализира и Национален институт за паметниците на културата, но ако боклуците са само наблизо, а не във него, няма начин дори и да искат да се задействат.
Успех, пишете ни за развитието на въпроса!
Само дребни уточнения относно някои наименования - ДНСК означава Дирекция за национален строителен контрол, докато надзорът се осъществява от частни консултантски фирми, които също носят отговорност за законосъобразността на обектите, които "надзирават", заедно с възложителя и строителя.
ОтговорИзтриванеПоделенията на ДНСК пък са РЕГИОНАЛНИ ДНСК и ги има във всеки областен град. И са длъжни да проверяват всяко разрешение за стоеж, което пристигне при тях. Това , че не го правят би трябвало да е добър повод за гражданско недоволство ;-)
Благодаря за уточнениятя колега, точно така е :-)
ОтговорИзтриванеНа този строеж съм свидетел - през март бях в Боженци, което си мечтаех отдавна да направя. Останах разочарована от ТОТАЛНАТА комерсиализация на селото, което иначе има прекрасна естествена среда и своя неповторима архитектура. Представете си цени по-високи от най-добрите морски хотели, обслужване - все едно 4е ще изкараш прехраната на поне 30 човека за един ден и прочие подобни неща. Но най-голямото ми отвращение беше от още по- тоталната бай-ганьовщина на посетителите - половин София /разбирайте - напъните на половин България да се превърне в гражданско население от европейски тип/ с по една минимум кола премина величествено и цалско под прозорците на малкото къщи на центъра за да премине от ресторанта 20 метра по-нагоре. Ад, воня и простотия. Не видях уважение към българщината, нито към местното й население, нито към природата. Но да се върна на темата. На отиване и връщане "към" и "от" на иначе обявеният с най-висок защитен статус архитектурен резерват, колите буквално се "спъват" в този обект. Не беше трудно да се разбере, че е поредният хотел, още по-малко, че собствениците и строителите са или от София или от Варна.За мен като професионалист в областта на проектирането и управлението на обекти /още не съм излязла от равновесие да се занимавам с подобни строежи/не беше трудно да се досету 4е се застроява повече отколкото е самият имот - самосвалите всеки миг бяха заплашени от политане в същото това дере в което изхвърляха пръстта от изкопа. То и тогава си беше огромен за околността строеж, а сега мога само да си представя. Казах си че повече няма да стъпя там - а аз се смятам все още за патриот. Какво да кажат тези които са принудени да си го гледат всеки ден по два пъти минимум.
ОтговорИзтриванеЗа тях - не им давайте празни надежди и безмислени съвети. Служителите от РДНСК повсеместно ако не са страхливи, са тотално подкупни и от жалбата отговорът ще е кратък и ясен - "за строежа има издадено еди какво си разрешително от еди коя си дата". Помогнете истински, като им напишете една искова молба в съда - за незаконното строителство давност няма и заинтересовани да обжалва незаконен СПОРЕД НЕГО строеж е съсед на имота.
Мога да помогна с някои собствени разсъждения и да ви дам идеи, защото поне имам опит от самостоятелно водене на дела по този закон и печеленето им в град като Варна, където подкупни съдии съм виждала много, а неподкупни вероятно само двамина. Като сте поели благородната роля да сте защитници на една много истинска кауза - мисля че можете да поемете и воденето на кореспонденцията или най-малко да намерите ваш колега който да поеме делата на хората от там.Ето какво мога да кажа:
1/ Право да обжалват издаденото разрешение за строеж има само съседите на имота. Там варианта е само по съдебен път - издадените РС по закон се обявяват от издалия ги орган - в случая това е кметът на общината след като инвестиционния проект /за Вас, който изпращате молбата си за помощ - това е самия проект на сградата с минимум проектиране по части:архитектура, конструкции, ВиК, ел, топлоефективност, геология, вертикална планировка, план за безопасност и здраве, озеленяване. Понеже строежът е нов се изискват и подписани предварителни договори с Е.ОН и ВиК. Всяка липса на един от тези документи или част по проекта води до неправилно /а не незаконно/ издадено разрешение за строеж.Единственото, което има смисъл да се търси тук е нарушаването на издаденото вече РС по отношение на РЗП или намаляване на отстоянието от съседните имоти. Това, което аз видях беше сграда на три етажа с доста висока плътност на застрояване, но понеже се строеше в гората, а не знам как е изглеждала тя преди това - не мога да разбера докъде са границите на парцела. Това може да се види само в съда. Ответните страни - в случая и издалият РС орган ако има намалени отстояния от съседните имоти и собственикът на строежа, при неспазване на РЗП или презастрояване на имота откъм плътността- ще трябва да представят целия проект. Тук стигаме до нещо по-съществено:
2/ За да се строи в гора има два варианта- единият по закона за горите и една наредба към него и другият - чрез отпадането на имотаот горския фонд, записването му вече не като гора, а като земя в границите на гората /както е Боженци/и после промяната на предназначението в парцел за строителство по закона за собствеността и ползването на земеделските земи ЗСПЗЗ и чл.12 от Закона за устройство на територията ЗУТ.
В първия случай с разрешение на агенцията по горите /преди беше национална дирекция/по въпросната наредба към закона за горите и според чл.12 от ЗУТ може да се застрои без смяна на предназначението само следното: хижа на един етаж без търговско предназначение, навес, заслон или горски кантон /за подслон/ който следва да се ползва от служителите на горското или за посещение с екологична и образователна цел, но не и за постоянно пребиваване.Тук ЗУТ е доста конкретен и казва, че застрояването става или с направата на ПУП или с виза за застрояване, като и при двете е необходимо становището на гл.архитект на общината /вероятно е Гбровския/за законосъобразност на исканото застрояване /т.е. дали е съвместимо с използването на имота по предназначението му на гора/.
Вторият случай е доста по-дълга и интересна процедура. За да стане промяната на статута са необходими следните становища: на ХЕИ /РИОКОЗ/, ВиК, Е.ОН,Напоителни системи /Хидромелиорации/, РИОСВ, както и представянето на ПУП-ПРЗ /подробен устройствен план - план за регулация и застрояване/. В случая на гори - и становище от Агенцията по горите /местното лесничейство/. Като се търси тяхното мнение те си имат карти на видовете радтителност в имота и са длъжни в самото становище да я опишат. Дори и да разрешат строителство - трябва много точно на самия представен им ПУП да се обозначат дърветата за отсичане и от описанието в картите да кажат разрешават или не и ако разрешават - каква е сумата на обезщетението, което следва да се плати от инвеститора за отсеченото.Обикновено тук се играе с оценките на дърветата, те се занижават драстично, а даже се дават и стари карти, където не е отбелязян действителния вид на дърветата. Хващането на лъжата става с лесоустройствения план, който се прави веднъж на 10 години и не могат да изчезнат дърветата поне от него /като гъстота и вид/, нито да се обявят за изсъхнали от самосебе си, защото това пък се следи на всеки 3 месеца, мисля че толкова беше срока.
РИОСВ от септември 2007 изсква първоначална "преценка за екологична оценка", което ще рече - ПУП им се представя, те отговарят че инвестиционното предложение попада в приложение 1 или 2 на Закона за опазване на околната среда ЗООС и ви препращат към наребата "за условията и реда за извършване на преценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони" обн.в ДВ бр.73/11.09.2007. Срещу скромни комисионни и държавна такса от около 350лв инвеститорът получава становище че планът няма да окаже значително въздействие върху околната среда или защитената зона. За да е така обаче исканият обект трябва да представлява сграда или съоръжение, необходимо за опазването на зоната - административна сграда на управата на парк, информационен център, подслон за посетители, но не с търговско предназначение /не може да е ресторант или кафене нито хотел/- чл.3 т.2 б.ж/. По същата наредба без смяна на предназначението на имота може да се изгради туристическа инфраструктура като информационни табели, пейки, беседки, дървени бунгала, туристически пътеки, които не са трайно свързани с терена.
В случая и по двата варианта -по ЗООС и Наредбата по закона за биологично разнообразие ЗБР се стига до варианта представяне на подробна информация за въздействието от реализацията на проекта върху природата - писмено и на CD. Ако се стигне до това РИООС/РИОСВ/прецени, че иска инвеститора да направи екологична оценка - това включва вече представяне на експертно мнение от поне трима специалисти - поне един биолог.Като се заровите в наредбата ще откриете доста начини, да се преборите с неспазването на процедурата - най-малкото тази гора е част от природния парк Централни Балкани и вероятно ако няма статут на защитена територия или зона е следвало да бъде оповестено местното население - в един вестник и със залепване на съобщението в общината - последното се удостоверява с подписа на поне двама служители в една протоколна тетрадка, нещо което в малко общини правят и може да се ползва че не имало уведомяване, поради което е нямало как засегнатото население да обжалва изготвеният ПУП в етапа на "инвестиционно предложение". Може със стара дата в съда да се използва точно това, че ако местното РИООС е преценило че няма нужда от ЕО на какво основание го е сторило. Защото ако се стигне до ЕО там се показват т.нар.ключови отстояния от защитени обекти, каквито по тези два закона са местообитания на животни и птици, а по закона за паметниците на културата е сервитутната буферна зона на архитектурния резерват Боженци /впрочем на практика такава буферна зона няма - селото се намира на около километър от строежа и колите няма как да ползват този завой на пътя, който вече е хотел, за паркиране - защото точно това ми казаха местните екскурзоводи, че там по план е паркинг, за да не влизат коли в Боженци.
3/В съда следва да се изиска от НИПК-София /нац.и-т по паметниците на културата/досието на Боженци, от което ще се видят границите на сервитутната му зона и по какъв начин се опазва селото.Същото може и да стане преди завеждане на дело - с писмено искане за справка от архива, но е по-добре да се отиде на място - за хората от Габрово институтът се намира на трамвайната линия вляво след операта и преди английското посолство в София /преди ЦУМ/и работи с граждани само преди обяд в четвъртък е най-сигурно че ще ви обърнат внимание.Там архитектите са разделени по райони и всеки отговаря за съгласуването на плановете за част от страната. Съгласуването става освен с подпис и печат на института върху самия предложен за реализиране план ПУП-ПРЗ и с писмо-становище, в което обикновено казват че ен препоръчват уплътняване на застрояването, каквато възможност ЗУТ допуска по чл.40 с виза за проектиране и така може плътността да достигне и 80%.
Във въпросната наредба от 11.09.2007 има много интересен момент - в чл.22т.10 се казва, че може да се стигне дотам ПУП да има първостепенен обществен интерес /разбирай - нещо като без хотел не може да живеят местните балканджии/и благоприятно въздействие върху околната среда.ЕЙ ТАКОВА ЖИВОТНО НЯМА, КАКТО Е КАЗАЛ НАШИЯТ МНОГО ИЗСТРАДАЛ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ АПАТИЯ НАРОД.
Почти се изчерпах, но всичко описано по-горе е личен опит от подобни дела, които сме водили сами и аз като вас - в помощ на нормални мои близки, приятели и просто познати. Досега обаче спечелих само собствени две и то по ЗУТ, където нещата и малко вратичка да има все още стават. Не мога да кажа същото ако става въпрос за одобрение на ПУП, където хората не са наясно ;е нямат право на обжалване във Върховен съд, а вие като адвокати знаете защо е така /изгледах радиопредставянето на Вашия колега в да "остане природа в Б-я"/.
Пътят според мен е да помогнете на хората с контакти с ваш колега от района, който не се поддава лесно на натиск, защото в малките градчета хората са по-подложени на всячески такъв, и да заведете дело - вие или той. Едва ли ви е за пръв път, а финансиране винаги идва, аз с удоволствие ще помогна ако имате въпроси по процедурите - планове правя в цялата страна, смяна на предназначение и одобряване на проекти за РС - също. Но в моя защита и за моя радост не приемам да правя подобни дейности в територии които са неурбанизирани и могат да разрушат нещо. Самата аз съм отвратена от Варна и алчния гаден егоцентризъм на едни истински говеда, не е силно казано, като се има впредвид кой ме представлява мен като гражданин в местния парламент на града. За хората които не знаят - нашите си мутри се опитват да ни изгонят от нашата страна която те смятат за своя.
Нека сме сплотени и да се подкрепяме с каквото можем - така имаме шанс нещо да остане и за идващите деца.
Желая Ви късмет господине и на Вас колеги!
Браво.
ОтговорИзтриване