 |
| Сградата на Съда на ЕС в Люксембург |
Становище на Веселин Паскалев, доктор по Конституционно право, преподавател в университета Брюнел, Лондон до Комисията по околна среда на 47-мото Народно събрание. Пълният текст на становището може да намерите на сайта на Парламента тук в .PDF:
Както е добре известно, Европейсикят съюз е организация, основана на правото, като понятието за право включва правила (разпоредби) и принципи. И докато в България твърде много колеги са склонни да гледат на принципите като на добри пожелания без особено значение за решаването на конкретни казуси, в правото на ЕС е по-скоро обратното. Известни са редица решения в които Съда на ЕС (СЕС) прилага директно принципни положения от Договорите за сметка на конкретни разпоредби, които са несъвместими с тях. Може би най-известното такова дело е Касис де Дижон* (120/78), в което СЕС прилага принцип на "взаимното признаване" за сметка на конкретни разпоредби на германското здравно законодателство.
Започвам с този пост с дискусия за ролята на принципите в правото на ЕС, защото в момента един такъв принцип има пряко отношение към проточилата се вече доста дълго дискусия в Народното събрание за възстановяването на двуинстанционното производство по екологични дела.
