Нов прецедент: Проучване и добив на вече проучени находища на полезни изкопаеми

Нов съдебен прецедент на Върховния административен съд налага съдебен контрол върху десетилетната гешефтарска схема на Министерство на енергетиката по издаване на разрешителни за проучване на полезни изкопаеми върху вече проучена площ, които автоматично водят до разрешителни за добив на тези изкопаеми без търг и без концесионна процедура. Това е Решение № 8688 от 02.07.2020 г. по адм. дело № 799/2020 г. на Петчленен състав на ВАС. 

Един правен проблем избягваше тълкуване от съдебната практика от десетилетия, а това даваше пълна свобода на администрацията да си вършат далаверите. 

Схемата

Става дума за престъпната схема на Министерство на енергетиката (МЕ) по издаване на разрешителни за проучване на полезни изкопаеми върху вече проучена площ. По този начин министерството заобикаля изискването за задължителен търг или концесионна процедура, тъй като периметърът е вече проучен геоложки, а т. нар. "инвеститор" автоматично реализира "търговско откритие" по чл. 21, хм... А споменатите в ал. 3 на чл. 21 от ЗПБ "дейности" всъщност представляват проучване на икономическата рентабилност на находището и нямат характер на "геоложко откритие", но се приравнява на такова. Автоматично се издава разрешително за добив на тези изкопаеми без търг и без концесионна процедура. На практика, това означава раздаване на сладки парчета от българската територия на "избрани" бизнесмени, и по-конкретно - до "близки" на министерство на енергетиката бизнесмени. 

Чл. 21, ал. 3 от Закона за подземните богатства гласи:

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Търговското откритие е резултат от дейности по разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства, поражда права за концесия и заявлението за неговото регистриране съдържа:

Другият плюс за престъпниците при тази схема е заобикалянето на изискването за оценка за съвместимост с Натура 2000 (ОС) или екологична оценка (ЕО) на плановете за добив на полезни изкопаеми. Проблемът е там, че работните програми съдържат видът на избраната от инвеститора технология за добив, като обикновено за дадено находище са възможни няколко технологии, някои по-скъпи, други по-евтини, някои по-екологични, други по-замърсяващи. Именно поради това е задължително да се прави ОС или ЕО при издаване на разрешително за добив, а добрата практика изисква ОС или ЕО да се направи на конкурсната документация преди да се поканят инвеститорите да участват в търга или концесионната процедура. Няма изрично изискване за ОС или ЕО обаче при разрешителното за "проучване" на находището - съответно, инвеститорът избира технологията си за добив, тя се закрепва в разрешителното за проучване без да й се прави оценка, а впоследствие реализира мнимо "търговско откритие" без ОВОС (чл. 21, ал. 7, т. 1 от ЗПБ) и се получава разрешително за добив автоматично и без ужким задължителната ОС или ЕО върху работната програма. Дори няма нужда от ОВОС за снабдяването с разрешително за добив. Чиста работа! Или май по-скоро мръсна... 

Предизвикателствата пред съдебния контрол

Разбира се, такава една очевадно криминална схема е била многократно атакувана в съда от ощетените - от жителите на засегнатите населени места, подпомагани от еко-НПО от коалиция "Да остане Природа в България". Дела се водеха за златодобива с цианиди в Крумовград (2007), за хълма Петелово до Панагюрище, за десетки кариери за инертни материали и много други. Тези съдебни обжалвания обаче се изправяха пред едно голямо предизвикателство - Как да докажем, че засегнатата площ вече е проучена? 

Ако съдът назначи геоложка експертиза, ще трябва да назначи като експерт инжинер-геолог. А работата е там, че геолозите в България са изгладнели и гледат с широко отворена уста всеки пишман-инвеститор, планиращ добив у нас, с надеждата за хонорари за изстрадалата гилдия на геолозите и и работни места за инженери по добив на полезни изкопаеми. Съответно, няма случай геолог да е казал истината пред съда, а именно - че раздаваните от МЕ площи имат пълно и всеобхватно геоложко проучване. Дори изправени пред тонове научни публикации и геоложка библиография, експертите не се свенят да отричат съществуването на представените пред тях и пред съда публикации и го удрят на тотален гьонсуратлък. Пред очите ми съдии предупреждават експертите-геолози всеки път за наказателната отговорност за излагане на неверни факти пред съда - не им трепва окото. Лично аз в съдебна зала пред съдията съм съм заплашвал съдебен експерт-геолог, че лъжейки съда изпълнява състава на престъплението по чл. 291 от НК (даване невярно заключение на вещо лице) и ще подам сигнал до прокуратурата - никакъв ефект. Те знаят, че това е блъф, тъй като прокуратурата нищо не може да предприеме срещу тях - за да докаже невярност на заключението, прокурорът ще трябва отново да назначи геоложка ескпертиза и да я възложи на друг експерт-геолог, а гарван гарвану око не вади! (подобно на наказателни дела за лекарски грешки). 

Понякога набавянето на научни публикации за извършени в миналата геоложки анализ не е възможно - за някои райони и някои видове полезни изкопаеми геоложките проучвания не са публикувани. Вместо в научна публикация, проучванията се пазят в прословутия архив на "Нипроруда" или друго проучвателно обединение от соца. Достъп до този архив е невъзможен, а пък и единствено специалист-геолог ще знае къде/какво да търси там. 

Съдебното решение 

Със своето Решение № 8688 от 02.07.2020 г. Петчленният състав на ВАС приема Оценката за съвместимост (ОС)  за задължителна при издаването на разрешително за търсене и проучване по ЗАКОН за подземните богатства.  Действащ като касационна инстанция, с това си решение Петчленният състав потвърждава решението на първа инстанция на ВАС - Решение №15184 от 11.11.2019 на ВАС. 

ОС следва да оцени работната програма, предложена от инвеститора до издаващия орган (МЕ), което на практика се извършва със съгласувателна процедура, подобна на тази за екологичните оценки (ЕО) на планове и програми: 

"...оценката за съвместимост по чл.31 ЗБР е задължителна по отношение на работната програма за търсене и проучване, във фазата по издаване на процесното разрешение, а не след издаването му. Защото само при наличието й, органът би могъл да извърши преценка за наличие или не на условието по чл.56, ал.1, т.3 ЗПБ."

Решението адресира сърцевината на гореописаната схема, а съдът улучва проблема в 10-тката:

"Въпросът по който се спори и който отново се поставя в касационната жалба, е дали оценката за съвместимост по чл.31 ЗБР е задължителна по отношение на представената работна програма на "Бултем" ООД в процедурата по издаване на процесното разрешение за проучване, или е задължителна към следващите етапи - по сключване на договор с получилия разрешение кандидат / чл.53, ал.5 ЗПБ/ или при изработване на работен проект за проучване от титуляра на разрешението /чл.82 и сл.ЗПБ/. "

По този начин ВАС поставя цялата практика на МЕ по издаването на тия разрешителни за проучвания извън закона, като незаконосъоразна.  Министреството не би следвало да продължава с подобни своеволия противно на тълкуването на закона, предоставено от Върховния административен съд. 

Делото е по жалба на кмета на с. Брестовица, Пловдивско, а повод за обжалването е кариера за инертни материали в близост до селото, върху обширна площ, засягаща гори (ДГФ и ОГФ) и пасища от общинската мера. Единственият път до кариерата минава през центъра на селото, а местните жители и пловдивдските виладжии се опасяват, че когато тежките камиони разбият пътя, после държавата няма да отпусне бюджет за оправянето му. Защо имат такива опасения? - ами защото така се случва навсякъде у нас, от с. Студена до Бургас - кариерите разбиват местната инфраструктура, която после с десетилетия стои напълно разбита. Хората се опасяват също от шум и запрашаване в промишлени количества. 

Въпросната площ вече е била проучена, тъй като присъства в геоложката карта на България, а също така през 80-те години там е имало незаконна кариера за инертни материали, екплоатирана от корумпиран офицер от БА с незаконно използване на принудителен труд на наборниците и техника на армията. 

Изменение в закона

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, на която се позовава съда към февруари 2020 год., гласи: 

"3. кандидатът предложи работна програма, съответно план за разработка, които не отговарят на установените технически и технологични стандарти и на изискванията за опазване на земните недра и на околната среда;"

Този текст обаче е изменен веднага след това съдебно решение, случайно или не, по предложение на Министрество на енергетиката (МЕ). Случайно или не, споменаването на "изискванията за опазване на земните недра  околната среда" вече е заличено в т. 3. 

Въпреки това, остава да действа разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, която гласи: 

"1. съществува опасност за (...) земните недра, за околната среда..."  

Тази разпоредба също се цитира и тълкува в тук посочения съдебен прецедент, така че за в бъдеще при подобни дела следва да се използва т. 1 за противопоставяне на гореописаната престъпна схема.